сряда, 3 декември 2008 г.

На село


Със тебе тръгваме на лов за радости...
със алчни крачки, хляб - в торбата.
Одрипан лозунг махва ни - "На слука!"
Високо крие чуждата череша чара си червен.
Тревица вдига острото си теме,
за къщи бързат тежките пчели,
къпните със дрешката ми се закачат,
пропява славей, болен от любов...
Металното летало паяжинка плете,
а облачето бяло, така е влюбено във залеза,
че срам го зачервява и се стапя...
Креслива сврака известява:
"А днес на детелината и се родила рожба с четири листа!"
Камъче в чорапа с петата ми се скара,
и ти забрави болката във дясното си рамо...
Изумруд с крачета и опашка в драката се скрива,
замира жабешкият хор.
Нима не знаят, че между бетон родени,
в сърцата имаме си място за щурец?!



2 коментара:

therewereswallows каза...

голяма радост си ни уловила в тази небесно-синя чанта :)...а какво стана с идеята за книжка с твои стихове? хайде!

Ясмина каза...

усмихна се утрото с твоите стихове в чанти. прииска ми се да живея там :)))
поздрави!