Избродиран стихЦикорията хубавее,
пърха водно конче,
стаЕн е паякът - очаква...
Дали да диря Щастието с четири листа във ляво?
Или с елмаза на росата тайничко да се накича?
Така уютно е до печката
и чайникът донася дъх на мащерка...
А аз, във спомена за Лято все се взирам...
12 декември 2008
Пловдив
2 коментара:
Ех, че красиво...единствената паяжина, която няма да искам да измета...
Чудесни детайли - и паяжинката, и водното конче, и детелинката с перличка. Гушваш се... и лятото е при теб!
Публикуване на коментар